Уелнес и хранене / Рубрика на Белчо Христов

До момента публикувани материали
11 юли

Подправките уважаеми читатели, са нещо което всеки е опитвал. Нали? С подправки овкусяваме храната, правим я да ни е по-сладка, по-добре изглеждаща, по-разнообразна. В тях е нашето спасение, когато се храним с определен вид храни, с които един ден така или иначе свикваме.

Чрез подправки вкарваме един лек колорит в порцията, една допълнителна усмивка, че нашето зрение засича друго, различно нещо, от колкото просто една пържола и стръкове зеленчуци в блюдото. Е, не можете да отречете това, нали така? Споделям с всички вас едни от най-интересните подправки, които можем да приложим в една диета:

Копър (Anethum graveolens L.)

Още във Вавилон копърът е бил отглеждан като лечебно растение. Познавали са го и древните гърци и римляните, а в Европа е на почит от времето на Карл Велики. По-голяма популярност добива през XVI век във Флоренция и Болоня по времето на Катерина Медичи. Съществуват два вида копър. Този, който ние добре познаваме, достига до 60 см и от него като подправка се използват стъблата и плодовете му, но стъблата са също ядливи. Другия вид, наречен флорентински, достига до 20 см височина и коренът му образува грудка, подобна на тази на целината.

Копърът е сред подправките, които са богати на фолиева киселина (витамин В), каротин (витамин А) и витамини С и Е. Пресния и изсушен копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява салатите, млечните и майонезени сосове, маринати и сирена. Разбира се, част от тях са твърде калорични сосове, но и при едно добро зареждане с въглехидрати, оказват положително влияния.

Куркума (Curcuma longa L.)

Куркума, се наричана още жълто коренче, идва от Югоизточна Азия. В този вид обаче рядко се среща по магазините. По-распространен е смлян на прах с ярък, златистооранжев цвят. Придава финес на всякакви оризови и зеленчукови ястия. Индийците щедро го ръсят в своите сладко-кисели сосове и в прочутото си ястие къри. Има сравнително неутрален вкус граничещ на моменти с леко горчив вкус, но е чудесен оцветител на сосове и маринати. Действа благотворно на жлъчката и черния дроб, а така също при диабет. Лично аз ползвам куркума при готвене на ориз.

Магданоз (Petroselinum crispum)

Най-старите сведения за магданоза се срещат в египетските папируси. В Древна Гърция е бил смятан за свещен. Поетът Анакреон (6-5 в. Пр. Хр) го възпява като символ на радостта и славата. Древните народи смятали, че който консумира магданоз, става силен като камък. Оттам идва и научното му родово име – петрозелинум (петрос на гр. – камък). Магданозът е двегодишно тревисто растение от сем. Целинови. Освен познатия ни магданоз с гладки листа, има и такъв с къдрави. Доказано е, че вторият съдържа по-голямо количество витамин С. Гладкият има малко по-силен аромат, а къдравият се използва повече на украса. Като подправка освен листата се използват и корените на растението.

Магданозът има свеж аромат, типичен за зелените подправки. Корените съдържат до 0,10 % етерично масло с характерен мирис и приятен вкус. Магданозът се употребява обикновено в прясно състояние като подправка за салати, супи, яхнии, бульони. Използва се и като основен хранителен продукт, например в магданозените кюфтета или панириния магданоз. Листата се поставят в ястието на края на готвенето. Изсушени имат много по-слаб аромат. Не изхвърляйте дръжките – завържете ги на снопче и ги оставете да врат в супата или яхнията. Корените на магданоза се използват за подправяне на супи.

Босилек (Ocimum basilicum)

Вероятното отечество на босилека е предна Индия, цяла Южна Азия, а така също Североизточна Африка. Обича по-топлите южни райони на България. Преданието гласи, че Александър Велики донесъл растението от Персия. С босилекът са свързани много легенди. В Индия босилекът е “обречен” на бог Вишну, защото предпазва от ужасната митична змия, която “убива с очи”. В Египет е използван като съставка при балсамирането а мумиите. В Рим слават на босилека била по-романтична –
той бил знак на влюбените. У нас, преди петдесетина години; е бил засяван на големи площи, заради търсенето му на международния пазар (от него се получава етерично масло).

Босилекът е тревисто едногодишно растение. Стъблото е голо, четириръбесто, разклонено на височина достига до 60 см. Листата са срещуположни, яйцевидно-продълговати, с дълги дръжки, заострени, целокрайни или при някои форми – слабо напилени. Цветовете са бели, рядко лилавобели или червени, разположени са в горната част на стъблото
и разширененията му. Плодът е сух и след като узрее се разпада на четири кафяво-черни семенца. Цялото растение има приятна миризма. Цъфти през юни-септември Използва се надземната част, най-вече стръковете (пресни или изсушени), по-рядко семената. Бере се за прясно използване по време на цъфтежа, а за сушене – преди цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 35°. Срокът на годност на цялата билка – две години, а на рязаната – година и половина.
босилекът съдържа етерично масло, горчиво вещество, гликозиди, танини, органични киселини, минерални соли и др.

Названието на босилека означава „царска билка” (гр. „базиликос” означава „царски”). В традиционната българска кухня се използва при готвене на говеждо месо и месо от гъска, зрял и зелен боб, картофено пюре, кисело зеле, в месни и
зеленчукови бульони, при ястия със зеленчуци и при приготвяне на сосове (слагат се слагат се ситно нарязани пресни листа от босилек). Добавя се на варена, задушена риба и салата от ри-на кисели и пресни краставички, марината за дивеч, салата с домати, свински пържоли.

Придава пикантен аромат на чорби с картофи и особено с лук. Пресни накълцани листа от босилек се слагат на ястия с риба, месо и яйца, а от босилек, копър и тарос (естрагон) се приготвя ароматичен оцет, с който се подправят сосове и салати. Изсушените семена от босилек могат да се смелят – те са подходяща подправка към сосове, които поднасяме с печено на шиш месо към студено печено месо. Сушен или пресен босилек е задължителна съставка на италианската пица. Използва се още при приготвяне на марината, туршии и салати. Заради силния и приятен аромат и възкисел, с тънка сладка жилка вкус, босилекътсе използва в кухните на много народи. Босилекът е с противоспазматично, болкоуспокояващо, противовъзпалително, потогенно и леко възбуждащо действие. Прилага се при инфекциозно-възпалителни процеси на пикочно- половите и дихателни пътища, при умора, и при депресия.

Приеман в големи дози е токсичен (както сме си говорили – всичко е отрово, но всичко е и доза), затова трябва да се употребява по лекарско предписание. За външно приложение се препоръчва за жабуркане при зъбобол и за гаргара при гърлобол, за налагане при кожни обриви и отоци, за бани (с равни части мащерка и мента във ваната), при нервни разстройства. Сокът от пресни листа на босилек, капнат в ухото има болкоуспокояващ ефект при възпаление на средното ухо. Тампони, напоени с него, действат за бързото заздравяване на рани. Босилекът възбужда апетита, усилва сърдечната дейност и има антисептично действие. Народната медицина прилага запарка от босилек при ангина, хрема, безсъние и еластичен колит. Външно се препоръчва за жабуркане и гаргара при заболявания на зъбите и венците, за налагане при екземи. Запарката от босилек се използва при хроничен гастрит, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при чернодробни и жлъчни -заболявания, за лекуване на хронични астматични бронхити, емфизем, бронхиални спазми у деца и възрастни, при гадене и неврози.

Уасаби (Wasabia japonica)

Уасаби е типична японска подправка, разновидност на хрена – растение от вида Wasabia japonica, достигащо до 45 см височина със сърцевидни листа. Цветовете са бели, дълги 5-7 мм, цъфти през април, май. След половин година коренището започва да се уголемява и уплътнява и може да достигне 5- 15 см. дебелина. Истинското уасаби, наричано още хонвасаби (което в превод и означава “истинско уасаби”) може да се намери само в Япония, но и там то расте в специални условия: в течаща вода и при температура 10-17 градуса. Заради това е толкова скъпо. Знаете, всеки сядал поне за веднъж на суши ресторант, знае какъв деликатес придава на суровото месо.

Уасаби е била известна още през 1396 г, когато жителите на района Сидзуока го поднесли в дар на бъдещия шогун. От тогава уасаби се разпространява и в другите райони на Япония и започва да се култивира в домашни условия (в градината). Но отгледаното по този начин уасаби отстъпва по качества на това отгледано в планинските раайони и в течащата
вода. Вкусовите качества са разпределени неравномерно в корена и горната част е по остра и люта. Като правило японските готвачи настъргват само толков количество колкото е необходимо в момента, а остатъка от корена се загъва и се съхранява в хладилник. По този начин може да се съхранява около месец без да загуби вкусовите си качества и аромат. Освен в пресен
вид от него се приготвя прах или паста. Освен корена в японската кухня се използват и стеблата и цветовете на уасаби от които например може да се приготви темпура.

Поради високата си цена, обикновено извън Япония, в ресторантите не се използва истинско уасаби. Използва се подправка, приготвена от уасаби- марича се дайкон. Този зеленчук е пренесен от Европа в Япония сравнително от неотдавна и наречен така заради приликата във вкусовите качества. Отглежда се предимно в Хокайдо. Като се отчете простотата на отглеждане и че е пределнно евтин уасаби, дайкон е намерил широко разпространение.

От уасаби-дайкон се приготвя прах уасаби, паста уасаби и уасаби на таблетки. Понеже самия уасаби-дайкон е бял на цвят за да се постигне външно сходство с хонуасаби се добавя зелен оцветител. Хонуасаби се отличава от уасаби-дайкон не само с уникалния си вкус, но и с полезните си свойства. Употребата на хонуасаби предотвратява разрушването на зъбите – съдържа вещества спиращи развитието на бактериите Streptococcus mutans, предизвикващи появата на кариес. Освен това притежава силни антибактериални свойства, особено полезни при потребата на сурова риба. Освен всичко уасаби обладава и уникалното свойство да блокира размножаването на ракови клетки. Изключително интересно, нали?

Девесил (Levisticum officinale)

Познат е още като селим или лющян, а наименованието девесил, според народните вярвания, означавало “девет сили”. Толкова получавал онзи, който го ръсел обилно в яденето. Произхожда от сем. Целинови и се използват както листата му, така и корените, и плодовете му. Пресните корени на девесила са чудесна подправка за салати, пилешки супи, фасул, месни ястия. Те се съчетават с магданоз. копър, чесън, зеленчуци за супа. Плодовете му пък се комбинират добре с дафинов лист, черен пипер, бахар и се използват за мариноване на зеленчуци. Листата на девесила, пресни или изсушени, са незаменима подправка за чернокоп на скара. Слагат се още в началото на готвенето, между изчистената риба. Повярвайте ми, изключително вкусно е става.

Канела (Cinnamomum ceylancum)

Родината на канелата е остров Шри- Ланка (Цейлон), откъдето и идва името – цейлонска канела. Тайната за добива на канела дълго време била грижливо от търговците. Затова и цената и била твърде висока. При пристигането си в Цейлон през 1505 г. португалците научават как се произвежда ароматното растение. Всеки цейлонец над 12- годишна възраст трябвало да доставя годишно по 18 кг кора от канела, като цифрата се увеличавала ежегодно. Този вид данък струвал живота на много хора. В същото време в Амстердам изгаряли планини от канела, щом цените падали. Първите плантации за производство на канела се появяват през VIII век в тропиците и субтропиците на Азия. Днес се култивират и в Африка, Южна Америка и Австралия. Канелата е ароматно ухаещата вътрешна кора на тропическо лаврово
дърво, по-точно ликото между дървото и кората.

Добиването й изисква много време. След периода на дъждовете дървото се обелва и изсушава, при което тънкото лико се огъва и образува малки тръбички. Португалците наричали тези тръбички канеел, откъдето идва и името на подправката.
Съществува и друг вид канела, позната под името Касия. Тя произхожда от южните райони на Китай и по качество отстъпва на цейлонската канела. И двата вида могат да се открият на пазара. Двата вида леко се различават в цвета си -цейлонската е червеникавокафява, докато китайската е сивокафеникава Най-скъпите сортове канела са тънки като хартия. Съдържащите се в канелата ефирни масла й придават приятен аромат и сладникав вкус. Канелата е богата на дъбилни вещества, захари и
минерални вещества (особено голямо е съдържанието на калций). Канелата се комбинира добре с карамфил, индийско орехче, звездовиден и обикновен анасон.

С нея се подправят сладкиши, пунш, конфитюри, компоти, сосове и сладки супи, оризови десерти. Аз я използвам единствено в овкусяването на протеинови кексове, които сам си правя във фурната. И индиректно съм използвал канела, когато тя е била добаваня, заради свойствата си, в матрица креалкалин – добавка за изпомпване на застоялата вода в подкожието.В малко количество като подправка се прибавя отделно към овнешко печено месо, печена гъска, ябълков и шоколадов мус, греяно вино, печени ябълки и плодови супи, на които придава приятен вкус.

Кафето на зърна също получава по-хубав вкус, ако към него се добави малко канела. В моят офис понякога съм поръчвал такова кафе – с аромат на канела и съм черпил гости и мои фитнес клиенти. В народната медицина канелата се използва за подобряване на храносмилането и като общо укрепващо средство. Канелата възбужда апетита и има антисклерозиращо и тонизиращо действие. Освен това успокоява коремни болки. От кората се произвежда есенция която се използва за подобряване вкуса на редица лекарства. С други думи – само хубави неща могат да се кажат за нея.

Червен пипер

Червеният пипер се получава от изсушените и смлени на прах зрели червени чушки. Растението, което принадлежи към сем. Картофени, произхожда от Централна Америка и е пренесено в Европа в началото на XVI в. Съществуват множество сортове чушки, от които се добива червен пипер и които се различават помежду си главно по съдържанието на лютиви вещества. В кулинарията се използва както сладък, така и лют червен пипер. Нашата кухня е почти немислима без тази подправка. Червеният пипер се прибавя към всевъзможни супи, зеленчукови ястия, ястия с месо, птици, риба и др. Много широко се използва и в сръбската, унгарската и испанската кухня. Характерен е също за мексиканската и индийската кухня, където се употребява главно лют пипер. Червеният пипер не бива да се пържи в мазнина, тъй като губи червения си цвят и голяма част от полезните си качества, а освен това придобива възгорчив вкус. Най-добре е да се прибавя към ястията в началото на
приготвянето им, непосредствено преди наливането на течностите.

Шафран (Crocus sativus)

Името му идва от античните времена и се свързва с името на прекрасен младеж на име Крокус. Според легендите, съществуват две версии за появата на растението. Едната гласи, искам да ви я споделя, че бог Хермес бил влюбен в юноша, който убил по глупава случайност. На мястото, където е пролята кръвта му, израснало прекрасното растение крокус. Според другата версия, Крокус бил влюбен в нимфа с която били неразделни. Хермес превърнал нимфата в храст, а юношата – в прекрасно растение, което по-късно нарекли шафран.

Наименованието „шафран” произлиза от арабската дума “za’faraan”, което означава „жълт”, превърнало се на латински в safranum. В Близкият Изток шафранът е известен отдавна. В египетските медицински текстове се споменава 1500 години пр. н.е. Още по-древни следи от растението са открити в древните писмени източници на шумерската цивилизация. Съществува версия, че шафранът е една от най- древните използвани подправки. За подправка се използват тъмно оранжевите пипалца на цвета на вид минзухар, които в сух вид притежават прекрасен своеобразен аромат и леко нагарчащ вкус. Не по-малко ценено е и свойството му да оцветява в жълт цвят.

Вавилонците и асирийците използвали шафранът за лечебно средство. В китайските медицински книги, нещо от което лично аз изпитвам желание за повече знания, се срещат текстове за лечебните свойства на шафрана датирани към 2600 година пр.н.е. Смятало се, че шафранът енергия и стимулира любовните способности. Керваните на финикийците доставяли скъпоценния шафран в Тир, откъдето подправката попадала в западна Турция Гърция. На остров Крит, в двореца Кносос се е съхранил стенопис, датиран от 1500 г. пр. н.е., на който са изобразени хора, събиращи шафран. Римляните ценили растението като лечебно средство, способно да лекува катаракта. Богатите римляни го използвали като ароматично средство (ароматични води и масла), с което ароматизирали обществените зали и бани и са вярвали, че има свойствата на противоотрова. Носенето на дрехи и обувки в шафранен (жълт) цвят се считало за признак на богатство, падането на Римската империя, интересът към шафрана временно спаднал. Германските варвари не се увличали много от различните подправки, използвали само сол и горчица. Средновековието шафранът започва отново да се използва и да се описва в кулинарните книги като подправка, а в медицинските – като лекарство.

Испанците били първите европейци, които започнали да го отглеждат в плантации. Най-известните испански шафранови плантации се намират на югоизток от Мадрид- Болеарските острови, Сарагоса, Андалузия и Валенсия. В Испания шафранът попаднал през IX век чрез арабите, владеещи част от Южна Испания. След това растението проникнало и в другите европейски държави, по точно във Франция, където се отглежда и до сега. Шафран расте и се отглежда в Гърция, Иран, Италия, Украйна. Както в древността, така и сега шафранът е изключително скъпа подправка (най-евтиният ирански шафран струва 460-470 щатски долара за 1 кг, гръцкия шафран – 770-790 долара за 1 кг.) Най-скъпият испански шафран струва 900-950 долара за кг.

Цената е висока поради големите разходи за отглеждане и преработка – за получаване на 1 кг сух шафран е необходимо ръчно да се оберат около 160 000 цвята и да се отделят трите червено-оранжеви пипалца. От 1 хектар през 1-та година може да се получат до 6 кг суха подправка, а през втората – до 20 кг . Търсенето и високата цена на подправката винаги е привличала измамниците и любителите на лесна печалба, независимо от жестоките закони. Фалшифицирането на подправката в Германия се наказвала дори с изгаряне на клада или погребване жив. Известно е изгарянето на Елиза от Прага през 1456 година. В по-късни времена са конфискували имуществото, а фалшивия товар бил изгарян. На купувачите се е предлагало вместо шафран най-различни продукти: венчелистчета на невен, различни смеси от куркума, оцветена глина, пясък и др.

Шафранът е луковично растение с височина от 10 до 30 см. Листата са тесни с ширина няколко мм, леко завити в края. Появяват се по време на цъфтежа или след него. В периода на цъфтеж (октомври) шафранът дава 1 или два цвята – доста големи, виолетови, бледо виолетови или жълти на цвят. Продължителността на цъфтеж е около 3 дена. Във всеки цвят има 3 оранжево-червени пипалца, които се използват за направата на лекарства, подправка и оцветител. Шафранът е силен оцветител. За оцветяването на 3 литра вода са необходими 2 сухи близалца. Шафранът се използва за приготвяне на очни капки, при болести на черния дроб, стомах, при силна кашлица. своеобразен аромат на шафрана и способността му да оцветява ястията му осигурява широко използване като подправка.

Използва се в сладкарството при приготвянето на бисквити, кексове, пудинги, сладкиши, блатове. Добавя се в плодови желета, кремове, мусове и сладоледи. С него се оцветяват светли бульони (зеленчукови, рибни), вегетариански супи. В Близкия изток и в Южна Европа се използва за ароматизиране и оцветяване на ястия с ориз (пилафи, паели и т.н.). Добавя се и в ястия с агнешко, риба и птици за увеличаване на аромата и за оцветяване. Много добре се съчетава с домати и аспержи. Тъй като шафранът е силна подправка, трябва да се използва в минимални количества.

Предозирането може да направи блюдата горчиви. Добре е предварително шафранът да се разтвори в малко горещ бульон, вода или мляко. Водният разтвор се получа при прибавянето на 1 грам подправка на 120 г гореща вода. Разтворът може да се използва след минимум 20 минути. В горещите блюда шафранът се добавя 5 минути преди края на готвенето, а в тестото – при замесването. Когато купувате шафран, той трябва да е на влакна или с контролирана марка. Трябва да е много добре изсушен, мек и нежен при докосване, с дълги влакна и с хубав цвят – червен, тук там с жълто, силно ароматен, с приятен вкус и мирис. Съществуват три качества шафран: Mancha най- висококачествения шафран от областта Ла Манча в Испания, Rio- следващата по-ниска категория, Sierra – трето качество шафран, с по- високо съдържание на жълт цвят. Подправката се съхранява в херметически затворена непрозрачна кутия на сухо и тъмно място.

Обратно към раздел “Хранене”.

13 май

Какво е N.A.F.A.?

N.A.F.A. е Северно Американска Фитнес Академия. Неин президент и основател е небезизвестният Борис Чимев. Това е най-цялостната и перфектно структурирана система за обучение и създаване на кадри фитнес треньори и фитнес инструктори. Аз, Белчо Христов, чрез медията BelchoHristov.Com притежавам официалните права за провеждане на курсовете N.A.F.A. за Р България и ви каня за участие във вторият по рода си N.A.F.A. курс за персонални фитнес треньори и диетолози. Предлагам ви един кратък видео материал, в който споделяме мнение и виждане, малко след стартиране на първият курс, през месец април – 12-19.04.2010 г.:

19 мар.

Колко хубава храна са въглехидратните източници, а колко поразии могат да ни причинят … но за това сме си виновни ние самите, не мислите ли? Защо? Просто защото не знаем кога, колко и защо да ги консумираме! Точно тук е истината. Един грешен прием и всичките ни усилия и в залата и в кухнята отиват напразно … колко жалко.

16 мар.

Обикновено, когато пиша програма за релеф, тя винаги трябва да е спешна, все едно е животоспасяваща! Но след това – колко време ще отнеме процеса, вашето старание в залата и кухнята, за да материализирате моите сметки и калории, порции и хранения за деня? Ако и аз знаех отговора, щях да ви го кажа, разбира се!

Но знам 30 сигурни малки тайни, които ще катализират процеса на топене на мазнини, още повече, че сега това е вашето желание – идва лято, нали така? Отделно от менюто, са нужни да се спазват и следните 30 стъпки – за да сме сигурни, че ще пожънем резултат. Какви са те? Сега ще ви запозная с тях.

През сутринта

1) Приемайте 1-2 чаши кафе! Кофеинът го има в повечето термогенни фет-бърнъри, тъй като задържа отлагането на мазнини най-малкото, което е и разбира се, топи подкожните, междумускулни и междуорганни мазнини.

2) Приемайте BCAA`s и Л-карнитин преди кардио тренировка! Той топи мазнините ви допълнително, но само ако се комбинира с балансиран термогенен продукт, тъй като Л-карнитина няма пряко действие върху топенето на мазнини (вижте линка за целта), а върху преноса на вече разбитите мастни молекули и отлагания. Но, 5 грама аминокиселини с разклонена верига и 3 грама карнитинова добавка (ацетил карнитин или карнитин тартарат) биха били много полезни, ако имате само кардио занимание, например. Аминокиселините, ще задържат и забавят процеса на разграждане на протеин, а карнитина ще дозасили ефекта на топене на мазнини, както и ще запази нивото на тестостерон високо!

3) Монотонно кардио преди закуска, на гладно! Тогава се топят най-много мазнини, запомнете това. Тялото ви е гладно, по време на съня ви не са постъпвали хранителни вещества и гликогена е изчерпан почти до нула. Може да станете 30 мин по-рано и да направите едно средно интензивно кардио натоварване, като енергията ще дойде от разграждането на мазнините ви. Знаете вече, един грам мазнина = 9 ккал енергия.

4) Правете интервална HIIT кардио тренировка! Всяко кардио е по-добре от никакво, но интервално кардио, перфектната анеробна работа, ускорява вашата обмяна на веществата драстично за следващите до 72 часа. Никога не правете този вид натоварване на гладно и вечер, буквално преди сън! Никога!

Закуска

5) По време на закуска яжте яйчни белтъци! Няма по-удачен вариант от яйцата, повярвайте ми! Дори един жълтък изяжте, защото в него има здравословни мазнини и лецитин, които стимулират растежа, топенето на мазнини и умствените ви функции. Холестеролът в него помага пък за синтез на тестостерон(т.е. индиректно стимулира към топене на мазнин и, тъй като покачвате леко мускулната си маса). Мазнините в жълтъка дават енергия на мускулните клетки и обикновено не се отлагат под кожата.

6) Време е за нещо по-бавно – заедно с протеина от яйцата, са ви нужни и малко бавни въглехидрати – например 2 печени филийки пълнозърнест хляб или купичка овесени ядки с вода. Изследване на английски учени доказаха, че прием на бавни въглехидрати на закуска и забележете вечеря, държи по-добре нивото на инсулин под контрол и увеличава количеството мазнини, които се изгарят по време на упражнение, отколкото прием на прости (бързи) въглехидрати. Заради ускореното използване на мазнини по време на упражненията те запазват по-добре гликогена в мускулите.

7) Яжте парче грейпфрут на закуска! Изчислено е от учени, че консумация на грейпфрут 1-2 пъти в деня, води до сваляне на 2 кг за 12 седмици, само от него! Предполага се в допълнение, че е заради свойството му да намалява инсулина и заради високото му съдържание на витамин С.

Късно сутринта

8) Яжте овесена каша! Въпреки, че сте я яли преди няколко часа (на закуска), тя е отлично ястие за топене на мазнини. И това е защото съдържа много влакнини. Затова като втора закуска можете да хапнете овесена каша, но без да я подслаждате със захари.

9) Хапнете малко извара! Нито едно хранене не е пълноценно без протеин в порцията ви. Запомнете това от мен! Извара е много добър избор, тъй като съдържа бавно освобождаващ профил от аминокиселини в кръвта (казеинов протеин). Само следете за маслеността на изварата и всичко ще е О.К.

10) Пийте много вода! Това ускорява метаболизма ви и преноса на вещества в кръвното русло. Водата е вашата “прахосмукачка” на ненужни мазнини. Отдавна е доказано, четох изследване на немски учени, че ако водата е студена, това допълнително ускорява метаболизма, защото се изразходва енергия за нейното пригаждане с телесната температура, тази на кръвта и метаболизмът се повишава с около 30 % – не е никак малко! Пийте вода между храненията.

Следобедна закуска, пред тренировъчно хранене

11) Суплемент с екстракт от зелен чай! В него има малко кофеин, така и катехини – фитохимикали, помагащи за топенето на мазнини. Най-добре вземете 500 мг такъв суплемент 3 пъти между храненията, тъй като в тялото екстракта се абсорбира по-лесно от чая.

12) Загрявайте! Отделете по около 10 минути преди физическа активност за ставно и мускулно загряване и след това преминете на цялостното загряване. Учени са доказали, че това повишава до 1.5 пъти топенето на мазнини, преди самото кардио, а както знаете вече, в моята кардио програма лично аз я слагам в началото на тренировката винаги, след това правя т.нар. “финално кардио”.

13) Тренирайте основно големите мускулни групи! По време и след тренировка за гърди, гръб и бедра се топят повече калории, отколкото при тези за ръце и рамена или корем. Повярвайте ми – ако искате стегнат корем, клякайте с щанга зад врат. Няма по-базово и универсално упражнение. Кляканията например горят 50 % повече калории от което и да е друго фитнес движение или кръгова фитнес тренировка.

14) Вдигайте тежко! Вие дами, тренирайте тежко и с оптимални тежести. Повторенията ви не трябва да са над 12-15, понякога като консултант с клиент влагам само и единствено серии с 10 повторения – горят се повече калории така, мускулът става много по-трениран и повярвайте ми – много повече активни двигателни единици се включват така! Мит е да се правят по 15-20 повторения. Те са само за издържливост!

15) Правете картки почивки! Почивките между сериите не трябва да са по-дълги от около 30 секунди. Научно е доказано, че за 22 секунди мускулите се възстановяват за следваща серия на почти 80 %. Останалите 20 % е дело на правилната храна след тренировка и интервалът между тренировъчните дни: 24 – 48 – 72 часа!

16) Удължете сериите, за да увеличите работата! Т.е. сложете вместо 3 серии 5, но запазете повторенията, за които споменах по-горе! Така увеличавата работата в залата, което е тясно свързано с разхода на калории. После ще почивате, в залата сте за да работите, не да хленчите. И само тогава мазнините ще изгарят!

Късно следобед (или след фитнес тренировка)

17) Заредете с прости въглехидрати! Единственото им време (все пак зависи от максималната цел) е да се зареди с тях след фитнес занимания! Мускулите се нуждаят от “насочващ” елемент, именно чрез покачване на кръвната захар и покачването на инсулина. За да се поддържа метаболизма висок, след тренировка се консумират до 100 грама бързи въглехидрати (спортна напитка, бял хляб, бял ориз – перфектните храни).

18) Шейк от протеин. Мускулите ви се нуждаят от аминокиселинен профил, който е най-добре балансиран в протеиновата напитка. Суроватъчният протеин е най-добър избор за релеф, смесен с вода в рамките на до 20 минути след тренировка.

19) Вземете и креатин! Той не е само за размери – допълнително креатинът увеличава метаболизма и гори до 100 ккал дневно. Приемат се до 7-10 грама от креатиновата съствака (дозата зависи от теглото на спортуващия, интензивността на фитнес заниманието и опита му с добавките).

20) Шепа ядки, особено задължителни за хардгейнърите! Ядки или бадеми са най-добрият вариант, фъстъците лично аз не ги считам за ядки, особено пък не са и диетични!

Вечер

21) Салата преди вечеря! Трик, с който намалявате приема на мазнини на вечеря, е да не ядете прекалено много. Една салата ще доведе до 12 % по-малко прием на храна като цяло. Съставките й (ако е маруля) ще ви заситят – само избягвайте калоричните заливки със сосове, които променят стратегията като цяло.

22) Яжте риба на вечеря! Полезните омега-3 мастни киселини в сьомга, пъстърва и т.н. стимулират топенето на мазнини. Според изследване човек, който яде риба всеки ден, сваля повече тегло, от този който само се досеща за нея. Но разбира се, тук говоря не за пържена цаца (или както е позната трицона), а за такава, направена на тиган или скара – лефер, лаврак, ципура и други риби са също идеални за диета с цел редукция на мазнините.

23) Винаги под ръка да са броколите! Имат най-много влакнини. Това помага за топенето на мазнини. Помагат за свалянето на килограми, имат много витамин С и хром, които регулират желанието за въглехидрати и стабилизира нивото на инсулина. Т.е,. към порцията с риба за вечеря, яжте и броколи.

24) Чаша обезмаслено мляко! Все пак, заради грижата за костите и по-доброто мускулно съкращение, изберете 1/2 чаша мляко. То съдържа полезен калций и от здравословно гледна точка е добре от време на време да присъства в менюто! Принципно съм против млечните продукти в диетите за релеф, но за дамите, които нямат големи проблеми с килограмите, 1/2 чаша не е фатално.

25) Плодове – резен киви след вечеря! По-добрия вариант от колкото портокал, камо ли шоколодово изделие. Или зелена ябълка – съдържа пектин.

26) Лека разходка – както е правил Архимед, 3 000 стъпки след вечеря, за доброто и слягане в стомаха и доброто храносмилане като цяло. Стопля се времето, споделете разходката с любим човек или съмишленик и ще се почувствате страхотно!

Късно вечер

27) Никакви въглехидрати късно вечер! Риска да се отложи всичко като мазнина е огромен. Какво да не ядете е толкова важно, колкото и какво да ядете.

28) Бавен протеин! За да се запаси мускулната тъкан от разпад през идните 8 часа сън, време през което тялото и мускулите ви гладуват, консумирайте бавен протеин. Най-добре е да се консумира с вода.

29) Приемайте ZMA комплекс – тази добавка подобрява съня, ускорява метаболизма допълнително и отпуска мускулатурата през ноща. Това е комплекс от калций, цинк и магнезий с витамин Б 6.

30) Качествен сън! Ако имате възможност, направете 8-часов сън, след което започнете деня с първите стъпки за следващият предизвикателен ден, за които вече споделих тук. Успех!

Обратно към раздел “Фитнес” и “Хранене”

19 ян.

Независимо дали сте на диета или хапвате рационално, трябва да знаем, че редица храни образуват неприятните газове и в някои случаи алергични реакции, включително и киселини. В такива ситуации е добре тези храни да се избягват. За съжаление бобовите растения са в списъка на газообразуващите храни. Но не мога да отрека факта, че именно те пък са най-пълноценни, които природата предлага, като източник на протеин без мазнини.

Дебелото черво представлява двустранна мембрана, която абсорбира хранителните вещества и кислорода, но може да реабсорбира и отрови. Вероятно сте чували да казват, че всички болести идват от дебелото черво?

18 ян.

“Яжте плодове, за да сте заредени с витамини!” е постулат, който трябва незабавно да бъде или подобрен като твърдение в учебниците по биология, или да не се “поднася” в такъв “категоричен вид”. Защото е некоректно и невярно твърдение.

29 окт.

Алкохол и диети

“Белчо, какво ти мнението за алкохола? Утре съм на рожден ден, какво да пия?” – на този въпрос винаги ми е било трудно да отговарям, наистина!

Знам, че вие ме търсите, за да изготвя вашите хранителни планове и/или фитнес програми, но разбрете едно – алкохолът няма място в тях.

Алкохолните напитки съдържат етилов алкохол – вещество, което потиска нервната система, забавя реакциите и спада към групата на веществата с успокояващо и хипнотично (сънотворно) действие. Алкохолът притежава значителна енергийна стойност (7 ккал/грам) без да доставя на организма необходимите хранителни вещества като белтъчини, витамини или минерални елементи.

Прекомерната консумация на алкохол не води до благоприятно въздействие върху организма, напротив алкохолът се свързва с възникването на редица заболявания със социално значение:

  • затлъстяване
  • хипертония
  • коронарна болест на сърцето
  • диабет

Съществуват предположения, че прекомерната употреба на алкохол има връзка с възникването и на някои ракови заболявания. Лицата консумиращи системно и прекомерно алкохол често страдат от недохранване, поради лоша усвояемост на редица вещества от организма.

Алкохолът може да предизвика чернодробна цироза, възпаление на панкреаса, уврежда мозъка и сърцето. Съществува категорична връзка между приема на алкохол, високото кръвно налягане и хипертоничния инсулт. Според някои изследвания умереното пиене снижава риска от коронарни инциденти – стенокардия и инфаркт.

Неприятното при системна употреба на алкохол е, че тя води до пристрастяване. Поради гореизложените причини, с оглед на съхранение на добро здраве от медицинска гледна точка, консумацията на алкохол не се препоръчва. Ако човек все пак реши да не се лишава от алкохол, препоръчително е да го прави разумно и умерено.

Какво означава умерена употреба на алкохол?

Твърде много се спекулира със това е количеството – изчислено на дневна или седмична база, което е безопасно за здравето на възрастен индивид, разграничено по пол. Количествената му стойност е за мъже – не повече от 2 стандартни питиета дневно, а за жени 1 стандартно питие, което според общоприетите критерии съдържа 8-10 грама абсолютен алкохол.

Алкохолът и в малки дози обаче рязко обърква работата на задстомашната жлеза. В нея се изработва излишно количество инсулин, който понижава нивото на глюкоза в кръвта и спомага за синтезирането на мазнините в организма. Дали горните данни са верни, за полезното или поне неутрално въздействие на алкохо над човека, то поне знаем, че редовната му консумация винаги води до затлъстяване.

Водката, уискито, конякът, виното са си калорични. Не визирам газираните напитки и т.нар. “разредители”, които допълнително вдигат калорийността на питието ви. Доказано е, че към обичайната храна, ако всекидневно се добавя една чаша бира, то за една година могат да се наддават 12-16 кг. Освен това, алкохолните напитки и бирата повишават апетита, което “подлъгва” тялото към консумиране на калорична храна.

Обратно към раздел “Хранене”.

28 юли

Диетата и начина на хранене според кръвната ни група намалява теглото (ако имате наднормено такова), защото се избягват лактините, които стимулират отделянето на инсулин. Това подобрява не само усвояването на глюкозата, а и на мазнините и на аминокиселините. В тази връзка, хранене според кръвна група на Запад е не мода, а начин на хранене, за по-добър живот!

По-детайлно разгледано обаче, храненето по кръвна група няма да ви накара да загубите тегло! Вие можете да се храните по кръвна група, но имате излишък от приети калории, ето ви аргумент, че нешата няма да се получат. Това не е “диета”, това е начин на живот. Запознайте се с материалът ми “Генезисът на храненето според кръвната група”. Както при разделното хранене, така и тук, хората си мислят че ще отслабнат с такъв режим. Не! Спрете да мислите в тази посока – за отслабващия ефект. Храненето според кръвна група ще ви гарантира:

  • максимално усвояване на хранителните вещества
  • засищане на организма а микро и макро елементи
  • правилна обмяна на веществата
  • хормонален баланс
  • дълголетие и духовна хармония

Успоредно с храненето и правилата на хранене по кръвна група, трябва да знаете и:

  • колко пъти дневно да се храните
  • как да разпределите протеините, мазнините и въглехидратите в деня

Ако направите и тези два момента част от храненето си по кръвна група – вие наистина ще сте здрави и много добре обучени на тема хранене. Ето кратки насоки какво да направите:

  • Определете вашата цел – дали ще поддържате килограми, ще губите тегло (за сметка на мазнини) или ще покачвате тегло (за сметка на чиста мускулна маса). След това направете тези калории спрямо тази ваша цел!

Съществуват строги закономерности в подбора на храни, ако се храним по кръвни групи. Това според мен води до по-бързото и по-ефективно усвояване на хранителните вещества от тялото, до бързото им преразпределения по нужди – една част за стероидните ни хормони, друга част за органите ни, трета за системите ни.

Моят цитат, от статията ми за групите храни, според кръвна група, дава ясна представа, защо и при какви условия, ще се или се храним по кръвна група. Кои са тези храни, нека ги видим?

За кръвна група 0

Хранене-за-кръвна-група-О

Храненето за кръвна група О: добри са почти всички плодове с изключение на къпиновия и на портокаловия сок. От месата трябва да се яде редовно червено месо. Добри са всички видове риби. Добрите мазнини са ленено масло и зехтин. Рибеното масло, сусамовата и царевичната мазнина са противопоказани, не ги консумирайте. От ядките орехите и тиквеното семе считам за добри храни.

Могат да се ядат и бадеми, лешници, сусам, тахан и слънчоглед. Не препоръчвам пърженото кашу, фъстъци, шамфъстъци, бразилски орехи. От бобовите храни могат да се ядат всички видове без лещата. Нито една храна от зърнените не е подходяща за хората от кръвна група 0. Допустими са само по-малко ориз и овесени ядки. От зеленчуците трябва да избягват люцерната, зелето и карфиола, печурките и маслините.

Картофи и царевица не се препоръчвам, наистина. Могат да се приемат доста видове подправки, но да се избягват канела, индийско орехче, черен и бял пипер, ванилия. Никакъв оцет, дори и ябълков! Билки подходящи са глухарче, сминдух, джинджифил, хмел, липа, магданоз, мента, шипка и сарсапила. Да се избягват напълно люцерна, алое, корени от репей, подбел, царевична коса, ехинацея, тинтява, червена детелина, ревен, сена, овчарска торбичка, жълт кантарион, листа от ягоди.

Могат да пият газирана вода, бира и вино. Но знаете, че първите две пък, не са за диета. Трябва да изключат кафето, концентрираните напитки, черния чай, кока-кола и китайския чай.

За кръвна група А

Хранене-за-кръвна-група-А

Храненето за кръвна група А: хората от тази кръвна група са единствените (аз съм от тази група), които с времето могат да станат вегетарианци. От плодовете могат да ядат всичко, което расте на територията на съответния географски пояс. Но с изключение на лимона и на грейпфрута, трябва да избягват всички други тропически плодове. Мляко, яйца, пшеничени продукти и почти всички видове ядки могат да консумират свободно. Могат да консумират и по-малко риба. Но е противопоказано да приемат прясно мляко и сладолед – това убива пепсина!

От зеленчуците не трябва да ядат чушки, картофи и домати. Всички други видове зеленчуци са добри за тях. Подходящи билки са глог, ехинацея, клинавиче, лайка, валериана, бял трън, жълт кантарион. Полезни са пробиотиците с млечнокисели бактерии в тях. Не трябва да вземат самостоятелно витамин А!

За кръвна група В

Хранене-за-кръвна-група-В

Храненето за кръвна група B: хората с тази кръвна група да консумират соковете (пресните фрешове) от грозде и ананас. Да се избягва доматен сок. Плодове могат да се консумират спокойно както българските, така и всички вносни плодове. От бобовите растения не може да се яде единствено леща.

От зеленчуците не трябва да се консумират домати и репички. Като хранителна добавка е добре да се поемат по 400-600 мг калций дневно – главно от зелените листни зеленчуци, от зърнените храни, от кафявия ориз и от бобовите растения. Много добър за хората от кръвна група В е сладкия корен, но той трябва да се взема под лекарско наблюдение! Той изчиства черния дроб и жлъчните пътища и има антивирусна насоченост, действа добре на стомашните язви и регулира кръвната захар.

Добри билки са също така гинко билоба и сибирският женшен. Гинко билоба подобрява циркулацията на кръвта в мозъка и в сърцето. Женшенът пък е общотонизиращ. Да се избягват билките – алое, подбел, царевична коса, сминдух, тинтява, хмел, липа, червена детелина, невен, сена, овчарска торбичка.

За кръвна група АВ

Хранене-за-кръвна-група-АВ

Храненето за кръвна група B: от тази хората могат и е позволено да се пият всякакви сокове, без портокаловия. Тук визирам прясно изцеден сок, а не този от кутии. Като хранителни добавки могат да употребяват в ниски дози витамин С – до 250 мг дневно, цинк и селен. Морските храни като хек, сьомга, охлюви им действат чудесно, но са им противопоказани змиорки, жабешки бутчета, маринована херинга, стриди, скариди и пушена риба.

От растителните масла трябва да се избягват царевично, слънчогледово и сусамено олио. От ядките понасят и са им полезни до 50 грама дневно фъстъци, орехи, кашу, бадеми. Но трябва да избягват лешник, тиквено семе, сусам, тахан и слънчоглед. Тук говоря за неовкусени, разбира се. Солта задържа вода.

0т зърнените храни добри са просо, овесени ядки и кафяв ориз, до 1 филийка пшеничен хляб. Трябва да избягват царевицата. Подходящи зеленчуци са люцернови зародиши, броколи, карфиол, целина, краставици, листа от глухарче, чесън, магданоз, зеле, моркови, джинджифил, хрян, праз, маруля, диви гъби, бамя, маслини, лук, картофи, тикви, тиквички, домати и репи. Противопоказани са: люти чушки, черни маслини, пиперки.

От бобовите растения хората от кръвна група АВ могат да ядат спокойно леща, зелен грах и зелен фасул. Не трябва да консумират черен боб и нахут. От месото им препоръчвам и може да се яде по малко агнешко, заешко, пуешко (без мазнини), а така също черен дроб и фазани.

Не може да се консумира бекон, телешко, пиле – причиняват тромбози и инсулти. Добрите подправки са къри, хрян, магданоз, майонеза, горчица,, куркума, сминдух, червен лют пипер. Да се избягва анасон, бадемова есенция, черен и бял пипер, кет-чупи и туршии. Полезни напитки, но в малки количества – зелен китайски чай, кафе, газирана вода, бира, вино. Не трябва да се пият концентрати (всички видове), черен чай, кола и други газирани напитки. Подходящи билки са глог, ехинацея, клинавиче, лайка и валериан, бял трън и чай от ананас.

Малко бележки относно храносмилателната система

Храненето според кръвна група е базирано не само над свойствата на кръвта, а и над особеностите на всички компоненти на храносмилателната система. Ето затова ви споделям кратки щрихи относно топографията и анатомията на органите на храносмилателната система на човека.

Храносмилателна-система4

Повече за анатомията на човешкото тяло, следетете и четете в раздел “Анатомия и Физиология”.

Устройство и функции на стомаха

За да ви покажа, че храната трябва да бъде не само консумирана, но и правилно смляна, ще ви запозная с процесите, които протичат от момента й на поемане. Погледнете статията ми за устна кухина и дъвчене на твърдите частици. След което се запознаете със статията ми за ензими:

Ензимите са биологични катализатори (ускорители на химични процеси), за които са валидни всички общи свойства на катализаторите. Отличават се от тях по изключително високата си ефективност, специфичност (субстратна и реакционна) и възможността за регулация на активността и синтезата им. Ензимите са високоспециализирани белтъчни молекули, които биват еднокомпонентни (съдържащи само белтъчна част) и двукомпонентни (съдържащи белтъчна и небелтъчна част ). Ако връзката между двете съставни части е слаба, небелтъчната част се нарича коензим, ако връзката между двете части е здрава, ковалентна – небелтъчната част се определя като простетична група.

За да се убедите, че наистина най-важното за една диета е усвояването на хранителните стойности и трите групи макронутриенти:

Гълтачът е разположен в областта на врата. Горната му част е само въздухоносен път, в средата се пресичат пътя на храната и пътя на въздуха, а през долната му част преминава само храната. Средната му дължина е 12-15см. След оформянето на хапката, пропита от слюнка, тя попада в задната част на езика, след което мекото небце се повдига и затваря отворите на носната кухина. Едновременно с това се повдига и гръклянът и входът му се затваря от надгръклянника.

По такъв начин въздухоносните пътища се затварят и предпазват от попадане на храна в тях, след което хапката се гълта. Важно е да се помни, че при човек, изпаднал в безсъзнание, този гълтателен процес е нарушен и в трахеята могат да навлязат течности и храна. Ето защо на припаднал човек никога не трябва да се дават течности.

След попадането на храната в гълтача неговите мускули над хапката се съкращават и тя се придвижва към хранопровода.. Гълтачът преминава в хранопровода без рязка граница. Хранопроводът е тясна тръба, дълга 22-25см, която заедно с трахеята навлиза в гръдната кухина, преминава през диафрагмата и се отваря в стомаха. Лигавицата му е многослоен плосък епител. След като хапката попадне в началото на хранопровода, мускулите му се съкращават и я изтласкват в стомаха. Твърдите храни преминават за 6-8сек, а течностите за 1-2сек.

Стомахът е торбесто разширение на хранителния канал, в което се натрупва храната и се подлага на действието на стомашния сок и във вид на каша преминава в тънкото черво. Стомахът по форма прилича на круша, разположен е под лявата част на диафрагмата. Формата му се мени в зависимост от положението на тялото, възрастта, пола, степента на напълненост. Обемът на стомаха е около 3 литра.

Отворът на хранопровода в стомаха се нарича кардия, средната му част – тяло, а срещуположния край на кардия, където е връзката му с дванадесетопръстника се нарича пилор. В края на пилорната част има пръстовиден гладък мускул, който образува сфинктер (стегач). Свиването и разпускането на пилорния сфинктер и перисталтичните движения на стомаха регулират излизането на храната от стомаха. Перисталтичните вълни са периодично свиване и отпускане на мускулите на храносмилателния път, при което съдържимото се придвижва по посока на ануса.

Стените на стомаха имат устройство, подобно на останалите отдели на храносмилателния канал. Характерна е силната мускулатура, съставена от три слоя. Лигавицата е нагъната и съдържа голям брой жлези, които отделят стомашен сок. Стомашните жлези произвеждат солна киселина, ензими и слуз, които влизат в състава на стомашния сок. Интересно е, че солната киселина не уврежда тъканите на стомаха. Установено е, че най-вътрешня слой на лигавицата се състои от киселинноустойчиви клетки. Освен това има клетки, които произвеждат слуз, която предпазва стомашната стена от действието на солната киселина.

Постъпващата от хранопровода храна се наслоява в стомаха. Пълният стомах създава усещане за ситост. Храната престоява в стомаха от 2 до 6 часа в зависимост от нейните физични качества и химичен състав. Най-малко престояват течностите, а най-дълго престояват храните богати на мазнини. Когато хапката попадне в стомаха, в нея постепенно прониква стомашен сок. Под влиянието на ензима пепсин започва разграждането на белтъците – най-напред до по-ниско молекулни съединения (пептиди), а след това до аминокиселини.

Пепсинът се отделя в неактивна форма. Активирането му зависи от солната киселина. Освен това солната киселина осигурява набъбването на белтъците и пресича белтъка на прясното мляко, което улеснява действието на ензимите. Тя има и бактерицидно действие и предпазва стомаха от възникване на инфекции.

Стомашната секреция е подложена на нервна и хуморална регулация. Тя започва няколко минути след постъпването на храната в устната кухина, продължава няколко часа и зависи от физичните и химичните качества на храната. Използвайки създадения от него модел на т.нар. мнимо хранене, И.П.Павлов установил, че независимо от това, че храната не попада в стомаха, от направения в него отвор (фистула) изтича стомашен сок. Сок не се отделя, ако се пререже блуждаещият нерв, който стига до стомаха.

С това той доказал безусловнорефлексния характер на стомашната секреция. Секреция на стомашен сок предизвиква и видът на храната, обстановката, която е свързана с нейното приемане. Тази секреция е условно рефлексна и зависи от допълнителни условия. Стомашния сок, отделен по рефлексен път (безусловен и условен), Павлов нарича “апетитен”. Той има голямо значение за нормалното протичане на храносмилането. Различни дразнители, които водят до неговото потискане (шум, болка, неприятен вкус на храната), особено в детска възраст нарушават храносмилателния процес.

Освен по нервно-рефлексен път стомашната секреция се регулира и хуморално. Някои вещества, които се намират в месните и зеленчуковите бульони, кофеинът, гастринът /хормон, който се отделя от лигавицата на пилора/ постъпват в кръвта и чрез нея повторно стигат до жлезите на стомаха и стимулират секрецията на стомашен сок. Тази регулация се означава като хуморална.

Устройство и функции на червата

От стомаха хранителната каша се придвижва на порции към червата. Здравият сфинктер на пилора /при изхода на стомаха/ се отваря в момент, когато до него стигне силна перисталтична вълна, идваща от стомаха. Стомашното съдържимо никога не преминава наведнъж в червото при нормално храносмилане. Червата се състоят от два дяла – тънко и дебело черво.
Тънкото черво заема по-голямата част от коремната кухина. Дължината му у възрастен човек е от 5 до 7 метра. Началната част на тънкото черво се нарича дванадесетопръстник. Той има форма на подкова (или 12 напречни пръста) и достига дължина около 30 см.

В дванадесетопръстника се влива големия изходен канал на жлъчния мехур както и каналът на задстомашната жлеза (панкреаса). В дванадесетопръстника хранителната каша се подлага на действието на сока на задстомашната жлеза, жлъчката и сока, отделен от стените на червото. Движенията на чревната мускулатура подпомагат смесването на храната със смилателните сокове, улесняват всумкването й и я придвижват към дебелото черво. Лигавицата на тънкото черво се състои от кръгово разположени гънки. Тя е осеяна с жлези, които секретират сок (2-3 литра за 24 часа), богат на ензими с алкален характер.

Цялата лигавица е покрите с многобройни власинки, които значително увеличават нейната площ (около 10 пъти) и улесняват всмукването на хранителните вещества. На 1 см се намират 3000 – 4000 власинки. Движенията, които извършва тънкото черво са два вида: перисталтични – за придвижване на храната, и махови за размесването й с чревния сок.
Дебелото черво е продължение на тънкото черво. Дълго е около 1,5 метра. Започва със сляпо черво, на долния край на което се намира червеобразен израстък наречен апендикс.

Той е дълъг 8-10 см. В някои случаи се възпалява и предизвиква заболяването апендицит. Дебелото черво прави няколко извивки и преминава в право черво, което завършва с анус. След почти пълно оперативно отстраняване на стомаха е напълно възможно да се живее без сериозно нарушение на нормалното храносмилане поради наличието на задстомашна жлеза и жлъчка. Задстомашната жлеза (панкреасът) е разположена зад стомаха в извивката на дванадесетопръстника. Тя отделя сок, който е много богат на ензими.

Ензимът трипсин има значение за смилането на белтъците, като ги разгражда до аминокиселини. Мазнините се разграждат под действието на ензима липаза до глицерол и мастни киселини. Панкреатичният сок съдържа и натриев бикарбонат, който неутрализира солната киселина, дошла със стомашното съдържание и осигурява алкална среда за действието на ензимите.
Жлъчката се образува в клетките на черния дроб. Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкия организъм. Разположен е в дясната подребрена област под диафрагмата и тежи около 1500 грама. Той е богато кръвоснабден. Една от основните му функции, свързани с храносмилането, е образуването на жлъчен сок. Освен активиращото действие на липазата, жлъчката емулгира мазнините.

По такъв начин тяхната повърхност се увеличава и се подпомага разграждането им. Жлъчката се образува в клетките на черния дроб непрекъснато, но попада чрез общия жлъчен поток в дванадесетопръстника само при постъпване на храна в стомаха. В интервалите между храненето се събира в жлъчния мехур. Жлъчката съдържа жлъчни соли и пигменти. От дванадесетопръстника храната попада в останалата част на тънкото черво и попада под въздействието на чревния сок. Той съдържа комплекс от ензими, разграждащи неповлияните белтъци, мазнини и въглехидрати до техните основни съставни елементи и ги подготвя за всмукване. Промените на хранителните вещества в хранослмилателния канал са първия етап от обмяната на веществата и енергията.

Така разградените хранителни вещества попадат в лигавицата на тънкото черво, където чрез чревните власинки се извършва всмукването и попадането им в кръвта. Всмукването се осъществява главно от лигавицата на тънкото черво. В устната кухина се всмукват само някои лекарствени вещества – например нитроглицерина. Една таблетка поставена под езика, разширява кръвоносните съдове на сърдечния мускул и бързо успокоява болката, дължаща се на тяхното свиване. В стомаха се всмукват вода, готварска сол и алкохол. Тази е причината за бързото действие на алкохола, особено когато е приет на празен стомах. Основната част от веществата се всмукват от тънкото черво. Крайните продукти от разграждането на белтъците и въглехидратите се всмукват в кръвта, а на мазнините – предимно в лимфата.

Веществата, които не се всмукват, преминават в дебелото черво. Тук става преди всичко сгъстяване на чревното съдържимо поради извличане на невсмуканата вода, както и бактерийно разграждане на някои трудноусвоими вещества (целулоза и др.). Бактериите имат значение преди всичко за образуването и всмукването на някои витамини. След продължително лечение с антибиотици чревната флора се унищожава и това води до нарушения в дейността на дебелото черво. Дебелото черво извършва от време на време движения, които придвижват съдържанието към правото черво, където то се събира и периодично се изхвърля навън.

Движенията на червата и секрецията на смилателните сокове се регулира по нервен и хуморален път. Перисталтичните движения се засилват при механично дразнене, което се причинява от хранителната материя. Под влияние на киселото съдържимо, което преминава от стомаха, в лигавицата на дванадесетопръстника се отделят хормоноподобни вещества, които стимулират отделяне на панкреатичен сок богат на ензими, натриев бикарбонат и жлъчка от черния дроб. Количеството и съставът на храносмилателните сокове зависят от вида и качеството на храната. Зеленчуците, плодовете, черният хляб и други предизвикват по-силни дразнения на червата и по-силна перисталтика.

Изводи за храненето според кръвна група

Храненето изобщо, не е лесна задача. Това е човешка отговорност. Начина на хранене е въпрос на личен избор. За мен, храненето според кръвна група също е въпрос на личен избор. В началото на материала ви помогнах как да си оформите меню, съобразно и видовете храни, които също споделих. Опитайте този начин на хранене.

Ползи от хранене според кръвна група

  • добро усвояване на хранителните вещества
  • липса на отпадналост, подут корем и неразположеност
  • никакъв запек
  • тонус и крепко здраве

Недостатъци от хранене според кръвна група

  • еднообразно меню – тесен спектър храни
  • ангажираност в търсене и приготвяне на храната

Обратно към раздел “Хранене”.

Архив статии